Ако запаля свещ за упокой на жив човек?..
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
30 август 2022 година
Петима починали и осем души ранени… Добро утро по харкивски…
Стоях в празната черква и безшумно плачех уединено със своята тъга (днес е деветият ден, откогато мама я няма).
Изведнъж – гърмеж. И още един. И още… и още. Зави сирената.
От звука е ясно, че е „ дохвърчало “ в центъра на града. След пет минути локалните телеграм-канали намекнаха къде е епицентърът: „ ударът е върху едно от най-любимите места за отдих на жителите на Харкив “.
Сумският пазар, детска градина, пететажен жилищен блок, Саржин Яр.
Саржин Яр е дребен оазис в каменния център на града. Там постоянно има сянка и прохлада, даже в най-адската горещина.
Много зеленина, изворчета, ручеи, в които дечурлигата пуска корабчета.
Ако парк „ Горки “ е скъпо и много показно място, с което се фукат пред задграничните туристи, градината „ Шевченко “ е място на младежките събирания, срещи и концерти, то Саржин Яр е извънредно фамилно местенце, където когато и да е гъмжи от деца и старци.
Защо?!?
Макар че кой в този момент си задава този стар въпрос, изключително в Харкив?
Когато гърмежите стихнаха, се доближих до млада приветлива жена със светло-синя забрадка. Продаваше свещички в църквата. Всъщност, ние с нея бяхме там сами.
– Ако Бог съществува, по какъв начин позволява това? – злобно, почтено казано, попитах аз.
– Неведоми са пътищата Господни, усмихна ми се дамата.
Засрамих се, само че не се предадох.
– Ако веднага запаля свещ „ за упокой “ на жив човек – тиранин и палач – това ще приближи ли неговата гибел?
Жената не трепна, все по този начин ярко се усмихваше. Стана ми ясно, че не съм първата с този въпрос.
– Ние се молим за мира и успеха, – сподели тя. – Мир на душита им, на убитите днес.
Попитах я откъде знае, че има жертви – ние чухме единствено гърмежите, а известия за убитите още нямаше.
Тя въздъхна. „ По звука слушам, чадо. И чувствам. “
Май сме връстнички с нея. Но да си „ чадо “ е толкоз топло и прелестно.
Сбогом, мамо.
Лека им пръст на починалите през днешния ден в Харкив.
Проклети да са техните убийци.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
30 август 2022 година
Петима починали и осем души ранени… Добро утро по харкивски…
Стоях в празната черква и безшумно плачех уединено със своята тъга (днес е деветият ден, откогато мама я няма).
Изведнъж – гърмеж. И още един. И още… и още. Зави сирената.
От звука е ясно, че е „ дохвърчало “ в центъра на града. След пет минути локалните телеграм-канали намекнаха къде е епицентърът: „ ударът е върху едно от най-любимите места за отдих на жителите на Харкив “.
Сумският пазар, детска градина, пететажен жилищен блок, Саржин Яр.
Саржин Яр е дребен оазис в каменния център на града. Там постоянно има сянка и прохлада, даже в най-адската горещина.
Много зеленина, изворчета, ручеи, в които дечурлигата пуска корабчета.
Ако парк „ Горки “ е скъпо и много показно място, с което се фукат пред задграничните туристи, градината „ Шевченко “ е място на младежките събирания, срещи и концерти, то Саржин Яр е извънредно фамилно местенце, където когато и да е гъмжи от деца и старци.
Защо?!?
Макар че кой в този момент си задава този стар въпрос, изключително в Харкив?
Когато гърмежите стихнаха, се доближих до млада приветлива жена със светло-синя забрадка. Продаваше свещички в църквата. Всъщност, ние с нея бяхме там сами.
– Ако Бог съществува, по какъв начин позволява това? – злобно, почтено казано, попитах аз.
– Неведоми са пътищата Господни, усмихна ми се дамата.
Засрамих се, само че не се предадох.
– Ако веднага запаля свещ „ за упокой “ на жив човек – тиранин и палач – това ще приближи ли неговата гибел?
Жената не трепна, все по този начин ярко се усмихваше. Стана ми ясно, че не съм първата с този въпрос.
– Ние се молим за мира и успеха, – сподели тя. – Мир на душита им, на убитите днес.
Попитах я откъде знае, че има жертви – ние чухме единствено гърмежите, а известия за убитите още нямаше.
Тя въздъхна. „ По звука слушам, чадо. И чувствам. “
Май сме връстнички с нея. Но да си „ чадо “ е толкоз топло и прелестно.
Сбогом, мамо.
Лека им пръст на починалите през днешния ден в Харкив.
Проклети да са техните убийци.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ